12 мар. 2009 г., 17:06

Фалш

692 0 2

 

                                                                   ФАЛШ

 

 

                                         Денят започва със фалшиви чудеса,

                                         покорно газен от съдбата.

                                         Нещата от живота - сивота,

                                         на битието впрегнати в юздата.

 

                                         Все повече приличаме на песъчинки,

                                         изплъзнали се някак си в потока.

                                         И слагаме на времето трапчинки

                                         и бръчки от житейската тегоба.

 

                                        Един след друг разпънати на кръста

                                        със завист гледаме на чуждия товар

                                        и страстно сочим себе си със пръста

                                        Божествено подобие на земната ни твар.

 

                                        Заглъхваме след битката нищожни,

                                        продаваме живота си без жал,

                                        за сълзите си толкова продажни

                                        ще купим само шепа кал.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дам, някак странно звучи това "фалшиви чудеса", но звучи добре, според мен. Продължавай!
  • Фалшиви чудеса???
    Тогава не са чудеса!
    Но, добре дошла!
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....