Фас
Една изгоряла цигара съм аз ,
в пепелник черен самотен фас.
Последен дъх, последна искра,
после горчивата истина за смъртта.
Дори и пепел от мене не остана
и завесата от черният ми дим избледнява.
А тялото ми, дори смачкано на две
и то вече пречи, и някой келнера зове.
След секунди в кофа за боклук или пещ,
ще се намеря като ненужна, изоряла вещ.
Поредната цигара се запалва, ...