Oct 5, 2008, 2:03 PM

Фас 

  Poetry » Phylosophy
832 0 0
Фас
Една изгоряла цигара съм аз ,
в пепелник черен самотен фас.
Последен дъх, последна искра,
после горчивата истина за смъртта.
Дори и пепел от мене не остана
и завесата от черният ми дим избледнява.
А тялото ми, дори смачкано на две
и то вече пречи, и някой келнера зове.
След секунди в кофа за боклук или пещ,
ще се намеря като ненужна, изоряла вещ.
Поредната цигара се запалва, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена All rights reserved.

Random works
: ??:??