1 jun 2012, 9:58

Фатален трус

  Poesía » Otra
970 0 0

Земетресение

и вчера,

и днес,

притеснение,

безкраен

стрес.

 

Трусове,

къщи порутени,

хора

затрупани.

 

Трупове -

        жертви,

изгубени

       надежди.

 

 

Приятел

в неизвестност,

трус

дните ми

      почерни.

 

Сърцето ми

свило се е,

къса се,

а земята

зловещо

люшка се.

 

Няма го, няма го,

не отговаря -

изключен телефон,

няма го, няма го

изгубих

и тази любов.

 

 

Земетресението в Италия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...