1 jun 2012, 9:58

Фатален трус

  Poesía » Otra
969 0 0

Земетресение

и вчера,

и днес,

притеснение,

безкраен

стрес.

 

Трусове,

къщи порутени,

хора

затрупани.

 

Трупове -

        жертви,

изгубени

       надежди.

 

 

Приятел

в неизвестност,

трус

дните ми

      почерни.

 

Сърцето ми

свило се е,

къса се,

а земята

зловещо

люшка се.

 

Няма го, няма го,

не отговаря -

изключен телефон,

няма го, няма го

изгубих

и тази любов.

 

 

Земетресението в Италия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...