Jun 1, 2012, 9:58 AM

Фатален трус

  Poetry » Other
968 0 0

Земетресение

и вчера,

и днес,

притеснение,

безкраен

стрес.

 

Трусове,

къщи порутени,

хора

затрупани.

 

Трупове -

        жертви,

изгубени

       надежди.

 

 

Приятел

в неизвестност,

трус

дните ми

      почерни.

 

Сърцето ми

свило се е,

къса се,

а земята

зловещо

люшка се.

 

Няма го, няма го,

не отговаря -

изключен телефон,

няма го, няма го

изгубих

и тази любов.

 

 

Земетресението в Италия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....