9 ago 2007, 9:18

* * *

  Poesía
777 0 1

За преди сън дочува как той още

трака с клавиатурен дъжд

(като в детството почти приспивен)

първо с редки пръски,

после стихът набира сила,

набира ред след ред

за влечения и влечатления,

за дъжда във клиповете на певците

и по главите на гребците,

в ноздрите на слепците

и яките на бегълците,

по кръстовищата на клоните,

разтапяйки бонбоните

на децата от площадката

в прахта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Деянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "влечатления,"... впечатленията?
    Много се напраших нещо, ще взема да си поиздухам мислите...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...