Нима мислиш, че ме боли? 

Май нещо жестоко сгреши … 

Не съм материалист…  

Какво като толкова ми отне? 

Аз няма да падна сломена, 

няма да моля за милост 

като птиче в твоите ръце… 

От пепелището на смъртния одър 

на обречени чувства, напразни надежди 

и потрошени мечти ще разперя крила 

и пак ще летя още по-мотивирана от преди… 

Ще се усмихвам, ще се смея, ще пея, 

ще минавам през снегове, бури, планини…

Огън ако трябва жива ще ме гори…

И пак горда от пепелта ще се изправя…

С нови сили пак ще живея, ще дишам и ще имам мечти…

Твоята низост не ще ме унищожи…

Феникса, мили наравно с мухата никога не лети, 

той не умира безславно, 

не страда и не го боли…