Феникс
Нима мислиш, че ме боли?
Май нещо жестоко сгреши …
Не съм материалист…
Какво като толкова ми отне?
Аз няма да падна сломена,
няма да моля за милост
като птиче в твоите ръце…
От пепелището на смъртния одър
на обречени чувства, напразни надежди
и потрошени мечти ще разперя крила
и пак ще летя още по-мотивирана от преди…
Ще се усмихвам, ще се смея, ще пея,
ще минавам през снегове, бури, планини…
Огън ако трябва жива ще ме гори…
И пак горда от пепелта ще се изправя…
С нови сили пак ще живея, ще дишам и ще имам мечти…
Твоята низост не ще ме унищожи…
Феникса, мили наравно с мухата никога не лети,
той не умира безславно,
не страда и не го боли…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Inna Dancheva Всички права запазени
