13 oct 2011, 14:09

Философия

  Poesía » Civil
518 1 0

ФИЛОСОФИЯ

 

Не мисля, че защото нямам  време,

не се заглеждам вече, огледало, в теб...

И не затуй, че съвестта ми дреме,

аз вадя щастието си от своя джоб!...

 

Аз знам, светът не се върти край мене,

а сам се блъскам в някакъв водовъртеж...

Като костилка съхне мойто семе,

а и мечтите ми от мене  тръгват пеш!

 

От болните амбиции големи,

от онзи шеметен необуздан стремеж,

стоят руините недоградени...

И мигащата светлинка на мойта свещ!

 

Безперспективите на друго време

сега болят в душата ми,  като артрит!...

Горчи езикът, дявол да го вземе,

и  механизмът  ми почти стои развит!

 

Сега аз виждам  същността нелепа.

Във огледалото на бойния другар...

И вярата ми слаба не укрепва...

Угасва пепелта на миналата жар!...

 

Но мойта Самота остана в мене,

да се надсмива тя  над дружба и любов!...

Дорде с Наивника се разбереме,

ще изтървеме и великата любов!

 

Това е мойта лебедова песен!...

Аз знам, че няма власт Животът над Смъртта!...

От тез открития стоя потресен!...

И тегля аз на Равносметката черта....

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....