13 окт. 2011 г., 14:09

Философия

521 1 0

ФИЛОСОФИЯ

 

Не мисля, че защото нямам  време,

не се заглеждам вече, огледало, в теб...

И не затуй, че съвестта ми дреме,

аз вадя щастието си от своя джоб!...

 

Аз знам, светът не се върти край мене,

а сам се блъскам в някакъв водовъртеж...

Като костилка съхне мойто семе,

а и мечтите ми от мене  тръгват пеш!

 

От болните амбиции големи,

от онзи шеметен необуздан стремеж,

стоят руините недоградени...

И мигащата светлинка на мойта свещ!

 

Безперспективите на друго време

сега болят в душата ми,  като артрит!...

Горчи езикът, дявол да го вземе,

и  механизмът  ми почти стои развит!

 

Сега аз виждам  същността нелепа.

Във огледалото на бойния другар...

И вярата ми слаба не укрепва...

Угасва пепелта на миналата жар!...

 

Но мойта Самота остана в мене,

да се надсмива тя  над дружба и любов!...

Дорде с Наивника се разбереме,

ще изтървеме и великата любов!

 

Това е мойта лебедова песен!...

Аз знам, че няма власт Животът над Смъртта!...

От тез открития стоя потресен!...

И тегля аз на Равносметката черта....

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...