Младеж позапазен, минал шейсетте,
във нета потърси мома,
не мина и много, направи сефте,
там срещна девойка сама.
То беше поезия, после и проза,
от дума на дума на лампата слаба,
словата течаха му като амброзия,
към сто и пет летната баба.
Илия Вълчев
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илия Вълчев Todos los derechos reservados
Сто и пет лета, а никой не знае колко зими и есени?! И аз се представям като двайсет и пет годишна понякога в нета. Даже споменавам дълги коси и крака, но на живо...бе кой ти признава, че се чувстваш на двайсет.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
