27 oct 2013, 9:09

Флиртът на нощта - 2 

  Poesía
801 0 8

Усещаш пулса на живота

в един партньор без глас и тяло.

Една въздишка казва кротко,

че с тебе всъщност има някой.

 

Живя живота като празник

и пълна с близки хора стая.

Кристални, тежки чаши празни

ти носят сметката към края.

 

Не иска нищо само мракът-

по-плътно-топъл и от нафта.

Разклаща тежки гривни някой.

Просветват ярките му пафти.

 

Не дишаш, ала се усмихваш

на този мрак с лице на жрица.

Във паметта ти става тихо

като във стара воденица.

 

Нали е мрак – не е шаблонен,

а с форма на виолончело.

Нощта е циганка бездомна,

но знае как да те спечели.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Кети!
  • Страшно ми допаднаха метафорите - без да са пресилени, меки, нежни, много обичащи!
  • Благодаря ти много, Краси!
    Второто все пак е по-ново. Когато писах старото, бях по-млада и зелена
    Дочка, благодаря и за двата прочита!
  • "Не дишаш, ала се усмихваш

    на този мрак с лице на жрица."

    Дали те мами черен жартиер
    или бездомна циганка все тая
    Но важното, поне е (според мен),
    че със усмивката прегръщаш мрака.
  • Ели, разкошни са и двете, но във второто намирам повече зрялост, абстрактност и дълбочина!
    Възхитен съм от образите - воденицата... и виолончелото...удивителни находки, превземащи въображението!
    Поздравления!!!
  • Мисля, че първото е по-добро, но си ги харесвам и двете - има мистика в тях
    Благодаря ти, Силве!
  • И двете много ми харесаха!Поздрави!
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235158

    Това е за който иска да прочете "Флирт на нощ - 1". Обща е само темата.
Propuestas
: ??:??