Усещаш пулса на живота
в един партньор без глас и тяло.
Една въздишка казва кротко,
че с тебе всъщност има някой.
Живя живота като празник
и пълна с близки хора стая.
Кристални, тежки чаши празни
ти носят сметката към края.
Не иска нищо само мракът-
по-плътно-топъл и от нафта.
Разклаща тежки гривни някой.
Просветват ярките му пафти.
Не дишаш, ала се усмихваш
на този мрак с лице на жрица.
Във паметта ти става тихо
като във стара воденица.
Нали е мрак – не е шаблонен,
а с форма на виолончело.
Нощта е циганка бездомна,
но знае как да те спечели.
© Елена Биларева Все права защищены