Аз без теб - спокойна,
с квадратната тишина,
с кръглата празнота,
с цилиндричната болка,
със елипсовидната надежда,
без река с прозрачна вода,
без златни риби,
без продължения и повторения.
Когато диплите на мъглата
са сериозни,
величието на илюзиите расте,
почтено избуяват истини,
лицемерно избуяват причини,
вечността продава вятърни
мелници, светът купува,
цветовете не спят,
материята заблуждава.
Бурята в листата на розата
е пламтящо ярка,
формите и ъглите направляват
равновесието в моята,
в твоята тръпнеща плът.
Ще бъда зелено зелена,
ако тръгна да те търся.
© Светла Todos los derechos reservados