Фосили
В безумния си бяг
към утре изгубих
две кехлибарени
минути,
запечатали
фосилно триизмерен
спомен
за една щастлива
жена,
получила очи
да вижда любовта.
Спирам
и копая с длани
надълбоко
в миналото време.
Там, подредени,
миговете изживени
избледняват.
Слънцето приятелски
изгаря всичко.
Затова обичам дъжда.
Тези две минути
само да намеря,
запазили очите ми
във жълт кехлибар,
ще си спомня
как да те обичам,
триизмерно,
още днес.
Ще спре света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
