В безумния си бяг
към утре изгубих
две кехлибарени
минути,
запечатали
фосилно триизмерен
спомен
за една щастлива
жена,
получила очи
да вижда любовта.
Спирам
и копая с длани
надълбоко
в миналото време.
Там, подредени,
миговете изживени
избледняват.
Слънцето приятелски
изгаря всичко.
Затова обичам дъжда.
Тези две минути
само да намеря,
запазили очите ми
във жълт кехлибар,
ще си спомня
как да те обичам,
триизмерно,
още днес.
Ще спре света.
© Ол All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
