10 abr 2011, 22:17

Фрегата „Душа”

  Poesía » Otra
1.6K 0 4

Натоварих трюма на мойта фрегата
със чувства към много любими.
Време дойде да опъна платната
и котвата тежка да вдигна.
Дълго чакан, моментът вече е тук
да отплавам към незнайни земи,
в които да разтоваря този остатък
от страст, от любов и тъга.
Така ще олекне на мойта фрегата,
носеща дръзкото име „Душа”-
ще плава по-бързо, ще цепи вълните,
отвъд  хоризонта ще литне.

Моят кораб скован е от хартиени листи,
прикрепени със празни слова;
за платна – небесата са здраво държани
от три мачти, три стълба – Светата Троùца.
 Екипажът ми, съставен от любовните стихове,
не е добър, но помага ми в буря -
ураган от нещастие, житейска несрета
и вихри на несполучлива любов.
Капитанът съм аз на тази фрегата,
а сърцето е компасът ми верен,
затова докато има хартиени кораби,
 ще се срещат моряци и като мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...