10 abr 2011, 22:17

Фрегата „Душа”

  Poesía » Otra
1.6K 0 4

Натоварих трюма на мойта фрегата
със чувства към много любими.
Време дойде да опъна платната
и котвата тежка да вдигна.
Дълго чакан, моментът вече е тук
да отплавам към незнайни земи,
в които да разтоваря този остатък
от страст, от любов и тъга.
Така ще олекне на мойта фрегата,
носеща дръзкото име „Душа”-
ще плава по-бързо, ще цепи вълните,
отвъд  хоризонта ще литне.

Моят кораб скован е от хартиени листи,
прикрепени със празни слова;
за платна – небесата са здраво държани
от три мачти, три стълба – Светата Троùца.
 Екипажът ми, съставен от любовните стихове,
не е добър, но помага ми в буря -
ураган от нещастие, житейска несрета
и вихри на несполучлива любов.
Капитанът съм аз на тази фрегата,
а сърцето е компасът ми верен,
затова докато има хартиени кораби,
 ще се срещат моряци и като мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...