Apr 10, 2011, 10:17 PM

Фрегата „Душа”

  Poetry » Other
1.6K 0 4

Натоварих трюма на мойта фрегата
със чувства към много любими.
Време дойде да опъна платната
и котвата тежка да вдигна.
Дълго чакан, моментът вече е тук
да отплавам към незнайни земи,
в които да разтоваря този остатък
от страст, от любов и тъга.
Така ще олекне на мойта фрегата,
носеща дръзкото име „Душа”-
ще плава по-бързо, ще цепи вълните,
отвъд  хоризонта ще литне.

Моят кораб скован е от хартиени листи,
прикрепени със празни слова;
за платна – небесата са здраво държани
от три мачти, три стълба – Светата Троùца.
 Екипажът ми, съставен от любовните стихове,
не е добър, но помага ми в буря -
ураган от нещастие, житейска несрета
и вихри на несполучлива любов.
Капитанът съм аз на тази фрегата,
а сърцето е компасът ми верен,
затова докато има хартиени кораби,
 ще се срещат моряци и като мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...