По облаци гадая. Виж небето –
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат
следите от поличби и звезди.
На фигури различни ми приличат,
рисувани от древни мъдреци.
И в тях се взирам. Искам да науча
с какво ще е орисан този ден.
А котката в краката ми мяучи,
от любопитство спряла да преде.
Тук виждам път, а там стрела прелита,
Виж, този облак е като перо.
Съдбовни знаци или пък молитва?!
Приличат на кафето – две в едно.
© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados