16 feb 2010, 11:03

Гадание

  Poesía
519 0 1

Отваряш страничка

от Книгата...

Оная- на Съдбата!

Тук всяка дума

във очите пари.

Леко с пръстите

описваш усета...

За Онова - което

пуска кълнове в Земята.

То няма още име,

но расте, живее

и вижда в себе си

разпаленото

Слънце, планината...

Съществува да дари живот

на Божиите твари!

Това от векове единствено

умее...


Б.Калинов.08.02.2010г.

Пловдив.

http://www.playcast.ru/view/1118142/f60b2a53f9842c4ecbbe8d4d0999adec71c5e632pl

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...