14 abr 2019, 9:55

Гара

828 0 0

Не ми се тръгва днес,

не ми се тръгва...

Сто живота ще ми стигнат ли да си вървя?

Ти не си на мойта гара стопа...

Ако не ме обичаш, няма да се спра.

 

Не ми се тръгва днес,

не ми се тръгва.

Но няма да се сърдя,

не виня.

И бавничко подреждам си багажа,

влакът ми ме чака да реша.

 

Стъпка подир стъпка.

Сълзите ми крият се в дъжда.

Гарата ми, спътницата стара—

свидетел на безброй разплакани лица.

 

Няма начин казвам,

няма начин...

млада съм, наивна даже ще река.

Брадат разбойник, причина сляпа стана,

от пътя да се отклоня.

 

А тази стара гара,

сърце наричана в песен на китара,

потегля пак, до следващия странник,

когото ще склоня да приютя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...