14 abr 2019, 9:55

Гара

831 0 0

Не ми се тръгва днес,

не ми се тръгва...

Сто живота ще ми стигнат ли да си вървя?

Ти не си на мойта гара стопа...

Ако не ме обичаш, няма да се спра.

 

Не ми се тръгва днес,

не ми се тръгва.

Но няма да се сърдя,

не виня.

И бавничко подреждам си багажа,

влакът ми ме чака да реша.

 

Стъпка подир стъпка.

Сълзите ми крият се в дъжда.

Гарата ми, спътницата стара—

свидетел на безброй разплакани лица.

 

Няма начин казвам,

няма начин...

млада съм, наивна даже ще река.

Брадат разбойник, причина сляпа стана,

от пътя да се отклоня.

 

А тази стара гара,

сърце наричана в песен на китара,

потегля пак, до следващия странник,

когото ще склоня да приютя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...