10 jun 2012, 13:21

Гарванът, който пееше наум... 

  Poesía » Civil
942 0 15
Toзи ден се разчекна на лъч след дъжда. И за кратко
грейна сякаш площадът - да виснеш на него обесен.
Уж си пея наум, а ме лъчат от общото ято,
че съм пеел, когато на никой не му е до песен.
Нямам спомен един с покъртително-дълги любови,
нито намек за утрешна среща сърцето ми близва.
Обущарят си няма чепик, аз пък - стихове нови,
но и двамата кърпим на изгрева тънката риза...
Виж в трамвая как дами изискани спорят за място,
а по тяхната съвест друг тропва с бастунчето яко.
Ще изляза от своята кожа, нима не е ясно,
и ще плюя разпалено в тяхното майчино мляко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??