Всяка сутрин го срещам,
с оранжев елек,

усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара,

явно му бе поверен.

Той не поглежда встрани,

милостиня също не проси,
а в ръцете си здрави все още

метла и лопатка служебни държи
и почиства старателно този наш свят,

пропит от мизерия, глад и лъжи.

С прошарени сиви, дълги коси,
скули, изпити под тъжни очи,
идеално избръснат, спретнато чист,

посреща той поредния ден
от битието свое,

на което е в плен.

И достоен изборът негов остава,
към пенсията си,

неприлично скромна

нещичко още да си добавя,
а едва ли е имал такива мечти,
животът свой от късмет да лиши.

Такъв тоз човек е,

по всичко личи,
че не хленчи,

от нищо не се той бои,
от тез качества нормално човешки

не личи по лицето му да има следи.

Голям бил е

и голям ще остане,
със място достойно

нарежда се доста напред

в системата ценностна на този

съвременен наш мироглед.

Демокрация мнима,

социални доктрини,
държавата наша доста роди,
но колко ли хора има във нея,

с такива човешки,

геройски съдби?

Тях забелязват ги не всички,
само хората с чисти души,

тъй като в тъмното

светлина,

невидима с просто око
от този вид хора струи.