23 dic 2011, 19:45

Гледано откъм улицата

  Poesía » Otra
637 0 1

Снегът е виновен -
защото обърка плановете
не само на цъфналите дръвчета!
А и направи задръствания!
И тролеите закъсняваха.
По разкаляните пътища
между колите
прелитаха ниско врабчета
и се блъскаха във часовника ми,
карайки го да изостава.

Не посмях да вляза.
В твърде светлата зала,
на партера,
откъм улицата,
всички май се познавахте!
Как пред теб да застана.
"Здравей, аз съм" - да кажа
а ти да ме гледаш,
отгоре надолу,
учудено.
Нали сърцето ми ще заподскача
до премаляване!

Поне знам
как щеше да изглежда синът ти -
висок,
с тъмна права коса
и кафяви дълбоки очи, с прави вежди,
ъгловат,
отривист,
неспокоен,
пристъпващ от крак на крак,
когато в душата му е горещо.

Ама и този сняг
пак се обърна на дъжд!
По-добре вече да тръгвам,
че току виж си погледнал назад
и очите ни ще се срещнат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...