23 dic 2011, 19:45

Гледано откъм улицата

  Poesía » Otra
638 0 1

Снегът е виновен -
защото обърка плановете
не само на цъфналите дръвчета!
А и направи задръствания!
И тролеите закъсняваха.
По разкаляните пътища
между колите
прелитаха ниско врабчета
и се блъскаха във часовника ми,
карайки го да изостава.

Не посмях да вляза.
В твърде светлата зала,
на партера,
откъм улицата,
всички май се познавахте!
Как пред теб да застана.
"Здравей, аз съм" - да кажа
а ти да ме гледаш,
отгоре надолу,
учудено.
Нали сърцето ми ще заподскача
до премаляване!

Поне знам
как щеше да изглежда синът ти -
висок,
с тъмна права коса
и кафяви дълбоки очи, с прави вежди,
ъгловат,
отривист,
неспокоен,
пристъпващ от крак на крак,
когато в душата му е горещо.

Ама и този сняг
пак се обърна на дъжд!
По-добре вече да тръгвам,
че току виж си погледнал назад
и очите ни ще се срещнат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...