Гледано откъм улицата

Снегът е виновен -
защото обърка плановете
не само на цъфналите дръвчета!
А и направи задръствания!
И тролеите закъсняваха.
По разкаляните пътища
между колите
прелитаха ниско врабчета
и се блъскаха във часовника ми,
карайки го да изостава.

Не посмях да вляза.
В твърде светлата зала,
на партера,
откъм улицата,
всички май се познавахте!
Как пред теб да застана.
"Здравей, аз съм" - да кажа
а ти да ме гледаш,
отгоре надолу,
учудено.
Нали сърцето ми ще заподскача
до премаляване!

Поне знам
как щеше да изглежда синът ти -
висок,
с тъмна права коса
и кафяви дълбоки очи, с прави вежди,
ъгловат,
отривист,
неспокоен,
пристъпващ от крак на крак,
когато в душата му е горещо.

Ама и този сняг
пак се обърна на дъжд!
По-добре вече да тръгвам,
че току виж си погледнал назад
и очите ни ще се срещнат!