Глухарчe - I
С глухарчеста косица тя е. С поглед,
Топлеещ, пращащ лъч след лъч към мен.
Със глас-милувка тя слуха ми гали,
Окриляйки смутения ми ден.
Красива е. Изконно я харесвам
Правечности със нея аз мечтая
И смело смятам, (без да го калесвам)
Че пил съм аз от сладката омая
На Любовта, таз стара хищница, която
Превърна ме във Ерос демоничен
Със нея, о, Диотимо сияйна,
Да сбирам се, и вечно да обичам.
Очите й блестящи са големи,
Със цвят кафеен, мъничко зелено
Челце със бръчки, родили се без време
И сладки устни, страстни и червени.
Разкошна е. Томително ми действа,
Сърцето й далече е от мене
Но аз, ранен, не спирам да си мисля,
Че знам, ще дойде моят ден след време.
С глухарчеста косица тя е. Вечност
Съзирам аз, когато я погледна
Обичам я, жадувам я, копнея
Със тази вечност, с нея да живея!
© Славов Todos los derechos reservados