23 nov 2013, 22:18

Глупава управа

  Poesía » Civil
1.1K 1 1

Глупава управа

 

Плюят се взаимно, за беда

и не виждат своята вина!

Харчат, викат "да остана,

печалбарството да хвана"!

 

Други викат "У-у-оставка!".

"Ние да лапаме" - заявка!

А народът ни е в беда,

как мизерува... и до кога?!

 

Аз Станишев: "всички, долу Герб!"

Герб от Пловдив: "Без червените..."

Надвикват се в олелия,

редуват власт... все тия...

 

В спора за беда голяма,

за народа... драма след драма...

Българщината ни умира,

за дела... няма, няма сила!

 

С думи празни и нелепи,

делим се българите клети...

Доганци ще блеснат с интриги...

Народе, събуди се! Да няма вериги!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Събуди се народе!" И пак си легни! Всеки знае акъл да дава и да призовава "на оружие братя", но никой не казва, какво точно трябва да се направи, след като се пометат тия или ония. Следващите, които ще застанат, нали са от същото това общество, от това блато, от което са били и предните. А в т. нар. ни общество са останали само кранти, които са некадърни да бъдат полезни. Тези, които бяха и са способни, им дотегна от паразити и избягаха от отрепките в България, по чужбините. Така, че според мен от всички "мърши", които живеем в България, право да викат имат само тези, които знаят, какво и как трябва да се направи. Останалите е по-добре да не джавкаме напразно, защото керванът лаем или не си върви. Така, че е по-добре да си налягаме парцалите и да се оглеждаме, кой би могло да подкрепим с креативно отношение към ситуацията, а не да митингуваме - и без това в България 23 години цирк, стига! :–)

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...