Нима си позволяваш да се оплакваш,
Нима денят ти не е изпълнен със желания,
Нима всеки час с трудности се сблъскваш,
Че все намираш тези глупави оправдания!
Знаеш ли, кажи ми, за какво иде реч,
Знаеш ли докъде войната ще се простре,
Знаеш ли що е опрян в гърлото меч,
Знаеш ли какво е човек душа да бере,
Знаеш ли що е то безсънна нощ,
Знаеш ли що е то тяло без крака и ръце,
Познаваш ли тътена на силна огнева мощ,
Знаеш ли какво значи загубата на дете,
Нима си виждал огъня как тлее,
Нима помниш мириса на изгоряла плът,
Нима обезумял враг на прага ти беснее,
Нима години наред в плен те държат,
Нима някога неумолимо си се молил,
Нима си искал от небето да слязат всички богове,
Нима нявга със смъртта си се преборил,
Нима, кажи ми, не живеем различни светове,
Нима си позволяваш да се оплакваш,
Нима денят ти не е изпълнен със желания,
Нима всеки час с трудности се сблъскваш,
Че все намираш тези глупави оправдания!
© Виктория Янева Todos los derechos reservados