9 sept 2011, 15:31

Глупаво устроен е човекът

  Poesía » Civil
581 1 1

ГЛУПАВО УСТРОЕН Е ЧОВЕКЪТ
О, колко глупаво устроен е човекът...
Той винаги след секса си върви!
И затова криви  от правата пътека
и раната му след това  кърви!


Той често във неправилен обект се влюбва...
Защото е безумна любовта!
Понякога тя и буквално го погубва,
почерня го, почерня му  рода...


О, хората си правят гадни постановки,
спомнете си омразите, страстта...
А и поставените хитростни уловки
и черния капан на ревността!?


Несподелената любов дори убива....
Намесва се дори престъпността.
Със огъня  да си играеме  не бива!
Заплащаме с живота си, с честта!


Любовната игра е винаги красива...
Оргазмът пък в нея е върха!
Но пък последствията често са горчиви,
прескъпо си заплащаме  греха!


Особенно младежът, гдето няма опит,
щом сам се втурва с пагубната страст,
не е помислил да си изгради окопи,
във тях да се предпази, като нас!


А и измамите горчиви са големи...
Лъжите за наивника са стръв.
А и човекът е измислил много схеми,
хормона ти във теб щом вземе връх...


Така че глупаво устроен е човекът...
За  тия глупости и аз тъжа!
След  фустите е, зная, гадната пътека,

след фустите, и тяхната лъжа!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам нищо против Любовта и жените.Напротив винаги съм ги поставял на най-високия трон,но искам да обърна внимание и на черната страна на това явление: на грубите интереси,на фалша и наивността,на лъжите и необузданата страст и на черната ревност,която може да погуби човека!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...