Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...

И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си,
сенките се блъскат в крушката и се стапят,
а моята слабост...
Гадост!

И простирам дрипавите си заключения на въжето,
висят някакви глупави теми, нищени до безсилие,
толкова истински...
Мислиш ли?

Продавача на някоя бутка ми подава капутите,
вятъра си пее неговите лудости...
Ало, тук ли си?
Глупости...