Amicus (Amicus Vita)
2 0
8 nov 2022, 19:26

Глътка въздух 

  Poesía » Verso libre
608 2 2

Oт години не съм чувствал нещо подобно.

От години не съм бил буден.

Но защо сега трябваше да се събудя.

Защо точно когато нещата станаха трудни

аз трябваше да отворя очи.

И тази моя гадна памет

която ме кара да запомня всичко,

всеки миг, всяка усмивка, всяка целувка.

 

Гмурнах се и те усетих ти беше там до мене.

Можех да те погаля можех да те усетя в ръцете ми.

Но никой не ми беше казал,

че времето така ще се забърза,

че часовете ще станат минути а минутите секунди.

И на края ще остана без дъх.

Не знам какво беше, нямам думи да го опиша,

но знам, че никога няма да те забравя –

моята последна глътка въздух.

 

 

© Amicus Vita Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всяка глътка е последна - до следващата. Мъжете цял живот плачете за играчките си. Но жените не са играчки, и имат собсъвени глътки въздух.
  • Интересно!
    Добре дошли в сайта!
Propuestas
: ??:??