Глътка въздух
Oт години не съм чувствал нещо подобно.
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи.
И тази моя гадна памет
която ме кара да запомня всичко,
всеки миг, всяка усмивка, всяка целувка.
Гмурнах се и те усетих ти беше там до мене.
Можех да те погаля можех да те усетя в ръцете ми.
Но никой не ми беше казал,
че времето така ще се забърза,
че часовете ще станат минути а минутите секунди.
И на края ще остана без дъх.
Не знам какво беше, нямам думи да го опиша,
но знам, че никога няма да те забравя –
моята последна глътка въздух.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Amicus Vita Todos los derechos reservados
