Глътка въздух
1K
2
2
Oт години не съм чувствал нещо подобно.
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи.
И тази моя гадна памет
която ме кара да запомня всичко,
всеки миг, всяка усмивка, всяка целувка.
Гмурнах се и те усетих ти беше там до мене.
Можех да те погаля можех да те усетя в ръцете ми.
Но никой не ми беше казал,
че времето така ще се забърза,
че часовете ще станат минути а минутите секунди.
И на края ще остана без дъх.
Не знам какво беше, нямам думи да го опиша,
но знам, че никога няма да те забравя –
моята последна глътка въздух.
© Amicus Vita All rights reserved.
