Гневно стихотворение

14 oct 2015, 1:31

Poesía » Civil

392 0 4

Продаваме сега гори и ниви,

и къщите на дядовците ни,

забулени отвсякъде с коприви,

напукани от тежките слани.

Продаваме им сякаш и мечтите,

и миналия вече в тях живот.

Прокапват пред очите ни стрехите...

Сълзите във очите ни са в ход.

А времето ни, Боже, е греховно,

че те забравихме във твоя храм.

И мястото ни стана бездуховно-

достойно да потънеме от срам.

На дядовците стари, на бащите

останките се губят в гроб до гроб.

А ние днес немеем пред крадците,

направили България на дроб.

Делби, продажби тъмни и заменки

не спират, Боже, даже и до днес.

А ние вече ходим, като сенки

в един изсечен - до земята - лес.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.