Гневно стихотворение
Продаваме сега гори и ниви,
и къщите на дядовците ни,
забулени отвсякъде с коприви,
напукани от тежките слани.
Продаваме им сякаш и мечтите,
и миналия вече в тях живот.
Прокапват пред очите ни стрехите...
Сълзите във очите ни са в ход.
А времето ни, Боже, е греховно,
че те забравихме във твоя храм.
И мястото ни стана бездуховно-
достойно да потънеме от срам.
На дядовците стари, на бащите
останките се губят в гроб до гроб.
А ние днес немеем пред крадците,
направили България на дроб.
Делби, продажби тъмни и заменки
не спират, Боже, даже и до днес.
А ние вече ходим, като сенки
в един изсечен - до земята - лес.
© Никола Апостолов All rights reserved.
