Гнездо
Разкъсвам с дъх студения разкош
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг,
където птиците крилата сплитат.
Със сламки, кал, листенца за уют,
притихват те в гнездата сладко сити.
Заспиваме и ние в топъл кът.
Навън дъждът е ангелско пиано.
Обичам те. Прошепвам за из път.
Обичам те. Това е важно само.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
