19 may 2016, 12:37

Гнездо е моят дом

  Poesía » Otra
450 0 7

Бе гнездо за четирима

моят поднебесен дом.

И животът беше рима

в поетичния синдром.

Със сезоните предишни

се разбирахме добре.

И във празници годишни

свирехме си на дайре.

Двете птиченца в гнездото

с нас израснаха добри.

Изтъкаха си платното-

излетяха те в зори.

Но настанаха тревожни,

непосилни нощи, дни...

Отношенията сложни

промениха съдбини.

Мъжкото ми е в чужбина...

Женското се върна тук

с нейна мъничка рожбина,

гонени от лошав - друг.

 

Пак в гнездо за четирима

сме си в земния ми дом.

Търсим пак успешна рима

във житейския синдром.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въпреки привидно големите възможности в Поднебесната, "житейският синдром" е еднозначно дефиниран, уви, не в наша полза. Харесва ми твоя стоицизъм, Никола, със специфична и неподражаема поетична окраска. Поздрав и светли празници на писмеността!
  • ...!!!
  • Благодаря, Приятели, за коментара и за оценките! Радвам се, че харесахтенаписаното!
    Благодаря на Вода за пожеланията относно публикацията в "Ретро"! Желая ви хубав ден
    и успехи в писането!
  • Мъдри са стиховете ти, Ники...
    Поздравявам те за публикациите във в. "Ретро" – 13-то издание на "Златен пегас", и ти пожелавам успех в класирането!
    Поздрави!
  • Истински, изстрадан живот, за това и стихът е толкова топъл, изпълнен и с тъга, и с обич, и с надежда. Поздравления, харесах!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...