May 19, 2016, 12:37 PM

Гнездо е моят дом 

  Poetry » Other
284 0 7

Бе гнездо за четирима

моят поднебесен дом.

И животът беше рима

в поетичния синдром.

Със сезоните предишни

се разбирахме добре.

И във празници годишни

свирехме си на дайре.

Двете птиченца в гнездото

с нас израснаха добри.

Изтъкаха си платното-

излетяха те в зори.

Но настанаха тревожни,

непосилни нощи, дни...

Отношенията сложни

промениха съдбини.

Мъжкото ми е в чужбина...

Женското се върна тук

с нейна мъничка рожбина,

гонени от лошав - друг.

 

Пак в гнездо за четирима

сме си в земния ми дом.

Търсим пак успешна рима

във житейския синдром.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Въпреки привидно големите възможности в Поднебесната, "житейският синдром" е еднозначно дефиниран, уви, не в наша полза. Харесва ми твоя стоицизъм, Никола, със специфична и неподражаема поетична окраска. Поздрав и светли празници на писмеността!
  • ...!!!
  • Благодаря, Приятели, за коментара и за оценките! Радвам се, че харесахтенаписаното!
    Благодаря на Вода за пожеланията относно публикацията в "Ретро"! Желая ви хубав ден
    и успехи в писането!
  • Мъдри са стиховете ти, Ники...
    Поздравявам те за публикациите във в. "Ретро" – 13-то издание на "Златен пегас", и ти пожелавам успех в класирането!
    Поздрави!
  • Истински, изстрадан живот, за това и стихът е толкова топъл, изпълнен и с тъга, и с обич, и с надежда. Поздравления, харесах!
  • На пролет си е най-добре в гнездото...
  • Уют намирам при тебе, оптимизъм - даже и в тъгата ти, Никола. Най-топъл, сърдечен поздрав от мен!
Random works
: ??:??