Гнездо е моят дом
Бе гнездо за четирима
моят поднебесен дом.
И животът беше рима
в поетичния синдром.
Със сезоните предишни
се разбирахме добре.
И във празници годишни
свирехме си на дайре.
Двете птиченца в гнездото
с нас израснаха добри.
Изтъкаха си платното-
излетяха те в зори.
Но настанаха тревожни,
непосилни нощи, дни...
Отношенията сложни
промениха съдбини.
Мъжкото ми е в чужбина...
Женското се върна тук
с нейна мъничка рожбина,
гонени от лошав - друг.
Пак в гнездо за четирима
сме си в земния ми дом.
Търсим пак успешна рима
във житейския синдром.
© Никола Апостолов All rights reserved.
