2 feb 2019, 0:01

Година на свинята

  Poesía
664 0 2

В мойта, българска градина,
кацна Новата Година.
Струваше ми се позната,
копие бе, на свинята.

Да я пусна ли, кажете?
Не понасям аз, свинете.
Може и да е добра,
но свинята е свиня....

В моят дом е чистота,
няма нейната среда.
Пусна ли я, то тогава
ще е кочина и плява.

Аз обичам много свинско,
но пред мен стои същинска,
млада някаква свиня
и напира за в дома.

Хайде влизай, ще сме двама
в нова календарна драма.
Кой от нас ще надделее?
Свински вече ще живея.

Ако утре се изложа
и явя се в нова кожа,
чуйте ме дали грухтя.
Подражавам на свиня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета те с удоволствие.
    Създаваш ведро настроение, а стиховете ти се леят...
    Възхитена съм!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...