Годината на Петела

"В началото бе Словото"!

Изхвърлете безумното тъмно!

Петелът пробуди животворното слънце.

Ку-ку-ригу! Хора, прегърнете живота.

От земната гръд избликнаха страстни огньове

и обсебени политат нагоре,

за да прелъстят синьото на небесната вис.

Каква гиздосия се ражда...

Да се сродим със свещеното дърво на познанието

и да опазим златната ябълка.

Слънчогледите съзряха доброто в душите ни

и бебешки смях се разсипа из къщите.

Вятърът се комка с малиново вино

И подушил дъха на зреещи дюли,

вдъхновен написа стихотворение

за  Музата на Поезията.

Заклеймете крадеца на вълшебните сънища,

та никога сами да не бъдем под бялото видело!

Кой иска сам да погине в мечтите си?

Благославям кафявата глина,

от която Творецът извая Човека по свое подобие.

Художникът се гмурна в багреницата на палитрата

и в момина мала, мала градинка

разцъфнаха китчици и съкровени копнежи.

Потъвам във горското кадифено зелено

и боров елей ме  помазва

с благодатта на Божия милост.

Коленичил моля за прошка

ближни и сродници.

Притихвам  пред лечебния  ромон

на бистроструйните чучури

и храня душата си

със мирото на вечната младост.

Ах, този герест Петел,

със царствена горда осанка!...