Коричката корава, приседлива,
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече,
проклето трижди даденото бе.
Бог – нависоко, царят – надалече,
не крие рай продънено небе.
Година – гарван, черна орисия...
Но свърши се! До вътък се протри.
В душата си светулки още крия,
орисници си имам за сестри. ...