Tи помниш ли как съм те връщала
и вратата запречила с крак?
И от болка сълзи съм преглъщала,
а в теб напираше смях?
Tи помниш ли как съм крещяла
от слабост така наранена,
но отново запазена, цяла
съм се гушкала в теб уморена?
Tи помниш ли моите устни, прехапани
и болката няма в моите очи?
За твоите грешки направени,
готови да кажат "простих". ...