Остава малко да те видя до дървото.

Морето пак ще бъде твоят фон.

Снегът ще се показва сред тревите.

В сърцето си изрових този тон.

Изтананикан с четка на студенти,

забъркан с младост, с цветове на смях,

и с дъх на захарен памук продаван

от стареца на парапета бял подпрян,

зад който се простираше градина,

с дървета със окапали листа,

и пейки, на които сядат само,

зрители с запазени места,

на нашия спектакъл всички гости,

да се посмеят... плачат... тръгнат след това.

А аз ще помета след тях и ще се върна при дървото,

където преди двайсет и една години ме видя.