10 abr 2020, 9:00

Големите хора

  Poesía » Otra
742 2 1

Големите хора не плачат,
защото са силни и смели.
Едно е в огньове да крачиш,
където тъма̀та се стеле –

а друго да бъдеш героя
на твоята мислена битка.
Едно е да бъдеш спокоен,
а друго: избухнали свѝтки.

Едно е да падаш от болка,
когато душата трепери –
а друго: да знаеш по колко
пътеки в света да катериш.

Големите хора не спират –
проблемите някак решават.
В живота усмивки намират
и винаги Хора остават...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихвам се на твоите големи хора. И на това колко много неща "виждаш" на твоите години🙂

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...