4 ago 2009, 16:59

Голи клони 

  Poesía
572 0 1

Вървя в забързаното ежедневие

по паважа мокър - тъй познат,

листата жълти - суеверие,

че сезонът е на благодат.

 

Голи клони - равносметка

за минали години, минали дела,

къде съм тръгнал - живот една отметка,

но аз ще продължавам да вървя!

 

Ще мине време, ще дойде пролет -

душата ми ще закипи,

ще търся чувства, нежност, полет -

човек, със мене да върви.

 

 

 

 

 

© Милко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??