Вървя в забързаното ежедневие
по паважа мокър - тъй познат,
листата жълти - суеверие,
че сезонът е на благодат.
Голи клони - равносметка
за минали години, минали дела,
къде съм тръгнал - живот една отметка,
но аз ще продължавам да вървя!
Ще мине време, ще дойде пролет -
душата ми ще закипи,
ще търся чувства, нежност, полет -
човек, със мене да върви.