Голи клони

Poetry

724 0 1

Вървя в забързаното ежедневие

по паважа мокър - тъй познат,

листата жълти - суеверие,

че сезонът е на благодат.

Голи клони - равносметка

за минали години, минали дела,

къде съм тръгнал - живот една отметка,

но аз ще продължавам да вървя!

Ще мине време, ще дойде пролет -

душата ми ще закипи,

ще търся чувства, нежност, полет -

човек, със мене да върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0