7 ago 2007, 14:28

Голота 

  Poesía
736 0 2
Как да събера парчетата от мен,
които през времето раздадох?
Нима на никого в сърцето аз не влязох?
Нямам допълнителна душа...
Искам моята да прибера!


И защо повече да я събличам?
Виждам на самотата я обричам.


Седи си на дивана гола,
разплакана, залята със злоба.
Шепне ми: "Не зная, ти решаваш,
от страх ли ме раздаваш?"

Мислех, че голотата е свобода.
Сбъркала съм с извода.
Свободата е голота.
Но не е нито тук, нито сега!


                                     М. 06-06-07

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??