7 ago 2007, 14:28

Голота

  Poesía
962 0 2
Как да събера парчетата от мен,
които през времето раздадох?
Нима на никого в сърцето аз не влязох?
Нямам допълнителна душа...
Искам моята да прибера!


И защо повече да я събличам?
Виждам на самотата я обричам.


Седи си на дивана гола,
разплакана, залята със злоба.
Шепне ми: "Не зная, ти решаваш,
от страх ли ме раздаваш?"

Мислех, че голотата е свобода.
Сбъркала съм с извода.
Свободата е голота.
Но не е нито тук, нито сега!


                                     М. 06-06-07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...