7 авг. 2007 г., 14:28

Голота

966 0 2
Как да събера парчетата от мен,
които през времето раздадох?
Нима на никого в сърцето аз не влязох?
Нямам допълнителна душа...
Искам моята да прибера!


И защо повече да я събличам?
Виждам на самотата я обричам.


Седи си на дивана гола,
разплакана, залята със злоба.
Шепне ми: "Не зная, ти решаваш,
от страх ли ме раздаваш?"

Мислех, че голотата е свобода.
Сбъркала съм с извода.
Свободата е голота.
Но не е нито тук, нито сега!


                                     М. 06-06-07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...