7 авг. 2007 г., 14:28

Голота

964 0 2
Как да събера парчетата от мен,
които през времето раздадох?
Нима на никого в сърцето аз не влязох?
Нямам допълнителна душа...
Искам моята да прибера!


И защо повече да я събличам?
Виждам на самотата я обричам.


Седи си на дивана гола,
разплакана, залята със злоба.
Шепне ми: "Не зная, ти решаваш,
от страх ли ме раздаваш?"

Мислех, че голотата е свобода.
Сбъркала съм с извода.
Свободата е голота.
Но не е нито тук, нито сега!


                                     М. 06-06-07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...