ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
27 ago 2009, 15:54

Голямата любов 

  Poesía » De amor
543 0 4

                                                 Г О Л Я М А Т А     Л Ю Б О В

 

 

Със пеперудени крила се рее

около пролетната ми душа.

Жадувам още тая панацея

за залинели сетива.

 

Все сянка е, която се изплъзва

и стъпките ù отминават мойте стъпки.

Денят ми - стогодишна пазва -

е плосък и съшит от кръпки.

 

Не съумя да ме спечели,

да помете стени в лудешки вихър.

Очаквах я като храна, като постеля,

докато други ме кълваха и ме пиха.

 

Огрява даже и лицето на крадеца,

прикрива му чертите разкривени,

озобва във гърдите му, като молеца

на самотата,  тъжните премени.

 

Върви и със убиеца до ешафода

и опрощаваща му дава утешение.

Червена карта в черната колода

на грехове и на съмнения.

 

Не ромолù единствено във моя глас,

който минорни песни пее само,

затуй съм пътница в неблагодатен час,

поела път без благослова мамин.

 

Във мрежите си да оглозгат битието,

прокълнато от смахнати орисници,

тълпят се в моя дом - сърцето -

натрапени любовите-измислици.

 

Прелиствам още страниците на живота -

все гоня тая призрачна химера.

Дори в акорда да е сетна нота,

ще я дочакам, за да я изпея.

                                                                 Диана Загора

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??