Голямата любов
Г О Л Я М А Т А Л Ю Б О В
Със пеперудени крила се рее
около пролетната ми душа.
Жадувам още тая панацея
за залинели сетива.
Все сянка е, която се изплъзва
и стъпките ù отминават мойте стъпки.
Денят ми - стогодишна пазва -
е плосък и съшит от кръпки.
Не съумя да ме спечели,
да помете стени в лудешки вихър.
Очаквах я като храна, като постеля,
докато други ме кълваха и ме пиха.
Огрява даже и лицето на крадеца,
прикрива му чертите разкривени,
озобва във гърдите му, като молеца
на самотата, тъжните премени.
Върви и със убиеца до ешафода
и опрощаваща му дава утешение.
Червена карта в черната колода
на грехове и на съмнения.
Не ромолù единствено във моя глас,
който минорни песни пее само,
затуй съм пътница в неблагодатен час,
поела път без благослова мамин.
Във мрежите си да оглозгат битието,
прокълнато от смахнати орисници,
тълпят се в моя дом - сърцето -
натрапени любовите-измислици.
Прелиствам още страниците на живота -
все гоня тая призрачна химера.
Дори в акорда да е сетна нота,
ще я дочакам, за да я изпея.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
