Г О Л Я М А Т А Л Ю Б О В
Със пеперудени крила се рее
около пролетната ми душа.
Жадувам още тая панацея
за залинели сетива.
Все сянка е, която се изплъзва
и стъпките ù отминават мойте стъпки.
Денят ми - стогодишна пазва -
е плосък и съшит от кръпки.
Не съумя да ме спечели,
да помете стени в лудешки вихър.
Очаквах я като храна, като постеля, ...