LONTANA (Даша)
246 1356
14 mar 2007, 16:58

Голямото надлъгване 

  Poesía
757 0 12


По хълмовете

диша топлата земя,

събудена за нов живот

под топлите лъчи на слънцето.

Гората пак живее пролетно,

а вятърът шуми във клоните

и по небето синьо

гони облачета бели.

Поляната, изпъстрена,

празнува с жълтото

на слънчеви лютичета,

глухарчета и кукуряк,

бели маргаритки

ми намигат срамежливо,

а синьото великденче

в очите ми попива.

Над тях, във шарен танц,

с крилцата трепкат пеперуди,

в клоните безспирно

сладко се надпяват птичета,

в краката ми се щурат мравчици,

забързани нанякъде,

а малко гущерче препича се

върху изсъхнал дънер,

повален във битката със зимата

и ме разглежда любопитно.

 

И аз живея пролетно –

броени часове

от истински живот

отмерва времето.

А после следва пак

“разумния” живот,

затворен във бетон,

стъкло и алуминий,

сред вековни камъни,

отровно дишащ смог

и хората, препускащи                           

с бензинови коне,

пресмятащи парите си,

рекламите със голи дупета,

мъже, търгуващи със съвести,

девите, останали без съвест,

търгуващи със

детеродните си органи,

послераждащи поредното

пресмятащо чудовище.

 

И всичко се върти

около лъжи, войни,

пари и... секс...

 

Другото е рядко срещано.

 

Преди да свърши

отброеното ми време

ще бръкна в бистрото поточе,

ще хвана приказната рибка

и ще я помоля глупаво:

“Рибке златна, ако можеш

в зелено гущерче ме превърни

с опашчица, която да откъсвам

винаги, когато ме подгонят,

и да пораства пак отново

безболезнено!”

 

После ще се върна там,

където властва “разума”-

да продължа

голямото надлъгване

със себе си...

но... знам, че ще остана

неизлъгана...

  

                             10.03.2007г.

© Даша Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??